Жива вода познава грешници
Пернишкото село Боснек е в южните скатове на Витоша. Славата му се дължи на най-дългата пещера в България Духлата. Тя е позволена за посещаване единствено от готови спелеолози, другояче туристите могат да гледат само входа й. Хората обаче идват в селото поради естествения феномен Живата вода. На извора с неразгадана загадка се приписват лековити сили и свръхестествени качества. Малки и големи от най-близката махала до него настояват, че „ Живата вода ” разпознава кой е неверен и не се е покаял. Чудесата не са документирани, само че има изказване, че
тежко болно момче оздравяло
единствено като го довели в чудноватата околност, където е неповторимият извор, чиято вода изчезва и след избран интервал от време още веднъж се появява.
Според едно поверие името на селото се дължи на заселили се по тези места бошняци. Но пък други изказвания сочат, че по тези места е имало богомили и таман към чудноватия извор те имали светилище.
„ Живата вода ” е неоспорим естествен феномен. Изследователи настояват, че сходно нещо има единствено на още едно място в Европа – във френските Алпи. Загадката на чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва избран период от време, остава неразгадана и до през днешния ден, въпреки че е била известна още преди епохи. Споменава се в пътеписите на османския странник от ХVІІ век Евлия Челеби. Той нарекъл извора
„ Чешмата на щастието ”
Хората идват на това място по разнообразни аргументи – някои от чисто любознание, само че други търсят излекуване на болките и разрешаване на проблемите си. Много от посетителите съумяват да се наплискат с живата вода и да си налеят от нея, само че други, колкото и да чакат, си потеглят разочаровани, тъй като не са уцелили мига на тласъка на живата вода. За да се върнат някой ден още веднъж, тъй като, кой знае, допустимо е тази вода да изплакне очите на посетителя и те да провидят невидяното до момента.
До местността се стига по черен път, подобаващ единствено за високопроходими транспортни средства. Пеша дистанцията от селото до феномена се извървява за час, час и половина. За туристите в региона е изработен подслон. Самият извор е каптиран и водата тече от каменна статуя, наподобяваща глава на крокодил. Преди към 60 години излизащите от земните глъбини на тласъци струи се стичали по дървена коруба. Местните решили, че би трябвало да се направи нещо по-трайно. Потомци на тогавашния хлебар на селото Витан Стоянов през днешния ден описват за водените от него депутации при каменарите в близкото село Кладница. Като юноша той работел при италианците, строили Рилския тръбопровод. От тях попил европейската просвета, в това число и в кулинарията. Доказателство е свидетелството за отличената му на ревю в Загреб през 1928 година, направена по лична рецепта, торта. И до през днешния ден локалните си спомнят
усета на хубавия му самун
Казват, че една от тайните му била, че го замесвал с „ Живата вода ". Предполага се, че защото неговата къща била най-близо до Живата вода, негова е била и концепцията чучурът да наподобява на фонтаните от европейските площади. Така майсторът-каменоделец от Кладница Негри Рангелов Будинов направил без пари каменната глава, която да наподобява на змей.
За „ Живата вода ” се описват най-различни митове. Според една от тях когато пред змея, който се крие в извора, застане неверен човек, водата стопира. Може би по тази причина в близката пещера, където има още един извор, е сложена канара с дребна икона на Богородица върху нея, та Божията майка да се моли за спасението на душите ни.
Според друго вярване, на върха над карстовия извор имало езеро, покрай днешното село Чуйпетлово. Там живеел воден бик, който убивал добитъка на селяните. За да спасят животните, хората наслагали по рогата им ножове и други остри предмети и водният бик се наранил от тях. Окървавено,
страшилището се гмурнало в езерото
водата почервеняла и изчезнала, а бикът останал в земните глъбини. Като се върти, с цел да се измъкне, в този момент бикът пуска и стопира водата на тласъци.
Освен в лековитата мощ на водата, посетителите търсят излекуване и от Божията майка пред облика й в близката пещера. Местните споделят, че сега, в който я сложили преди десетина години, на скалата над нея се появил ликът на Пресвета Богородица.
Познавачи на покрайнините описват, че оброците по тези места били многочислени. За жалост и модерни иманяри ровили към тях и някои към този момент съществуват единствено в паметта на възрастните. На Живата вода обаче никой не е посягал и несъмнено по тази причина тайната й ще остане неразгадана още дълго. Кой знае, може пък това в действителност да е чешма на щастието.
30 пещери край Боснек
В най-сложната и дълга пещера на Балканите Духлата са картирани шест подземни реки. В близката до село Боснек околност „ Врелото ” е най-големият в региона карстов извор. В пещера до него е намерено гробище на вкаменели праисторически животни, големи зали и друга подземна река.
В региона има тракийска могила, светилище, остатъци от остаряло населено място и цитадела. Но най-вече са пещерите.
Духлата е най-дългата (17 600 м) и най-дълбоката (53 метра) пещера в България, оповестена за естествена забележителност. В нея са открити, проучени и картирани 7 етажа и 6 подземни реки, което я трансформира в най-сложната и дълга пещера на Балканите. Край нея и вътре в нея са открити римски монети и керамични парчета. Вероятно тя е обвързвана с недалече разположените пещери „ Пепелянка “ и „ Академик ” – водната връзка посред им е потвърдена, а в „ Малката Духла “ са открити остатъци от заравяне от Х век и златен рог. Общо откритите пещери и пропасти в карстовия регион край Боснек са 30, само че евентуално ще бъдат открити още. Само в една от другите има лабиринти с обща дължина 6 км, с големи зали и подземна река.
И Струма се крие
През селото минава и река Струма, която пък през лятото става отлично място за отдих. Местните му викат „ сиромашкото море ” поради многочислените гости освен през почивните дни. През топлите и сухи летни месеци реката изчезва подземен, в меандрите на боснешкия карст, малко преди селото и се връща още веднъж в коритото си в края на селото.
standartnews.com
тежко болно момче оздравяло единствено като го довели в чудноватата околност, където е неповторимият извор, чиято вода изчезва и след избран интервал от време още веднъж се появява.
Според едно поверие името на селото се дължи на заселили се по тези места бошняци. Но пък други изказвания сочат, че по тези места е имало богомили и таман към чудноватия извор те имали светилище.
„ Живата вода ” е неоспорим естествен феномен. Изследователи настояват, че сходно нещо има единствено на още едно място в Европа – във френските Алпи. Загадката на чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва избран период от време, остава неразгадана и до през днешния ден, въпреки че е била известна още преди епохи. Споменава се в пътеписите на османския странник от ХVІІ век Евлия Челеби. Той нарекъл извора
„ Чешмата на щастието ”
Хората идват на това място по разнообразни аргументи – някои от чисто любознание, само че други търсят излекуване на болките и разрешаване на проблемите си. Много от посетителите съумяват да се наплискат с живата вода и да си налеят от нея, само че други, колкото и да чакат, си потеглят разочаровани, тъй като не са уцелили мига на тласъка на живата вода. За да се върнат някой ден още веднъж, тъй като, кой знае, допустимо е тази вода да изплакне очите на посетителя и те да провидят невидяното до момента.
До местността се стига по черен път, подобаващ единствено за високопроходими транспортни средства. Пеша дистанцията от селото до феномена се извървява за час, час и половина. За туристите в региона е изработен подслон. Самият извор е каптиран и водата тече от каменна статуя, наподобяваща глава на крокодил. Преди към 60 години излизащите от земните глъбини на тласъци струи се стичали по дървена коруба. Местните решили, че би трябвало да се направи нещо по-трайно. Потомци на тогавашния хлебар на селото Витан Стоянов през днешния ден описват за водените от него депутации при каменарите в близкото село Кладница. Като юноша той работел при италианците, строили Рилския тръбопровод. От тях попил европейската просвета, в това число и в кулинарията. Доказателство е свидетелството за отличената му на ревю в Загреб през 1928 година, направена по лична рецепта, торта. И до през днешния ден локалните си спомнят
усета на хубавия му самун
Казват, че една от тайните му била, че го замесвал с „ Живата вода ". Предполага се, че защото неговата къща била най-близо до Живата вода, негова е била и концепцията чучурът да наподобява на фонтаните от европейските площади. Така майсторът-каменоделец от Кладница Негри Рангелов Будинов направил без пари каменната глава, която да наподобява на змей.
За „ Живата вода ” се описват най-различни митове. Според една от тях когато пред змея, който се крие в извора, застане неверен човек, водата стопира. Може би по тази причина в близката пещера, където има още един извор, е сложена канара с дребна икона на Богородица върху нея, та Божията майка да се моли за спасението на душите ни.
Според друго вярване, на върха над карстовия извор имало езеро, покрай днешното село Чуйпетлово. Там живеел воден бик, който убивал добитъка на селяните. За да спасят животните, хората наслагали по рогата им ножове и други остри предмети и водният бик се наранил от тях. Окървавено,
страшилището се гмурнало в езерото
водата почервеняла и изчезнала, а бикът останал в земните глъбини. Като се върти, с цел да се измъкне, в този момент бикът пуска и стопира водата на тласъци.
Освен в лековитата мощ на водата, посетителите търсят излекуване и от Божията майка пред облика й в близката пещера. Местните споделят, че сега, в който я сложили преди десетина години, на скалата над нея се появил ликът на Пресвета Богородица.
Познавачи на покрайнините описват, че оброците по тези места били многочислени. За жалост и модерни иманяри ровили към тях и някои към този момент съществуват единствено в паметта на възрастните. На Живата вода обаче никой не е посягал и несъмнено по тази причина тайната й ще остане неразгадана още дълго. Кой знае, може пък това в действителност да е чешма на щастието.
30 пещери край Боснек
В най-сложната и дълга пещера на Балканите Духлата са картирани шест подземни реки. В близката до село Боснек околност „ Врелото ” е най-големият в региона карстов извор. В пещера до него е намерено гробище на вкаменели праисторически животни, големи зали и друга подземна река. В региона има тракийска могила, светилище, остатъци от остаряло населено място и цитадела. Но най-вече са пещерите.
Духлата е най-дългата (17 600 м) и най-дълбоката (53 метра) пещера в България, оповестена за естествена забележителност. В нея са открити, проучени и картирани 7 етажа и 6 подземни реки, което я трансформира в най-сложната и дълга пещера на Балканите. Край нея и вътре в нея са открити римски монети и керамични парчета. Вероятно тя е обвързвана с недалече разположените пещери „ Пепелянка “ и „ Академик ” – водната връзка посред им е потвърдена, а в „ Малката Духла “ са открити остатъци от заравяне от Х век и златен рог. Общо откритите пещери и пропасти в карстовия регион край Боснек са 30, само че евентуално ще бъдат открити още. Само в една от другите има лабиринти с обща дължина 6 км, с големи зали и подземна река.
И Струма се крие
През селото минава и река Струма, която пък през лятото става отлично място за отдих. Местните му викат „ сиромашкото море ” поради многочислените гости освен през почивните дни. През топлите и сухи летни месеци реката изчезва подземен, в меандрите на боснешкия карст, малко преди селото и се връща още веднъж в коритото си в края на селото.
standartnews.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ